Бели сънища
Сънувам бели сънища –
кокичета
до бели преспи свели са камбанки.
Повява бял ветрец
и като в бяла приказка
звънят те тихо, от ветреца разлюляни.
Сънувам бели пътища –
момичета,
облекли бели пролетни премени,
вървят по тях – забързани, усмихнати...
Къде ги водят те –
не искат и да знаят.
Сънувам те – облечена си в бяло.
По-бяла си от белите кокичета,
по-нежна си от полъха на вятъра,
по-истинска от другите момичета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
