19 mar 2015, 10:38  

Белият гарван

  Poesía » Otra
859 0 6

Белият гарван

Прокуден от своите

и от нас, хората,

търси,

намира,

оцелява,

не спира,

и пак им е крив,

че уж го няма, а го има.

Негова орис:

да бяга;

негов мотив:

да обича!
Негова ли е вината,

че бяла премяна облича!?
НЕ!
Нито е искал, нито копнеел
за карма така злочестива,

нито мечтаел е тук да живее

в реалност тъй груба и дива

толкоз нещастна и все пак красива

съдба... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!...
  • Както каза Toxin!
  • Белият гарван е добро хрумване. Дори само по себе си носи поезия, дотолкова сме свикнали да обозначаваме чрез гарвана черния цвят.
    Именно прокуден от своите и от нас хората, белият гарван означава нещо значещо единствено себе си. Тук лежи цялата философия на "аз съм Аз", а защо не и на "Со-хам" /"Аз съм Той"/.
    Присъединявам се към мнението на Таня, Диляне. Хареса ми стихотворението ти!

    Пролетен поздрав!
  • Харесах! Наистина е съдба!
  • много приятни стихове

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...