Белият гарван
Белият гарван
Прокуден от своите
и от нас, хората,
търси,
намира,
оцелява,
не спира,
и пак им е крив,
че уж го няма, а го има.
Негова орис:
да бяга;
негов мотив:
да обича!
Негова ли е вината,
че бяла премяна облича!?
НЕ!
Нито е искал, нито копнеел
за карма така злочестива,
нито мечтаел е тук да живее
в реалност тъй груба и дива
толкоз нещастна и все пак красива
съдба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дилян Георгиев Всички права запазени
