Белият гарван
Прокуден от своите
и от нас, хората,
търси,
намира,
оцелява,
не спира,
и пак им е крив,
че уж го няма, а го има.
Негова орис:
да бяга;
негов мотив:
да обича!
Негова ли е вината,
че бяла премяна облича!?
НЕ!
Нито е искал, нито копнеел
за карма така злочестива,
нито мечтаел е тук да живее
в реалност тъй груба и дива
толкоз нещастна и все пак красива
съдба...
© Дилян Георгиев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
