Белият гарван
Прокуден от своите
и от нас, хората,
търси,
намира,
оцелява,
не спира,
и пак им е крив,
че уж го няма, а го има.
Негова орис:
да бяга;
негов мотив:
да обича!
Негова ли е вината,
че бяла премяна облича!?
НЕ!
Нито е искал, нито копнеел
за карма така злочестива,
нито мечтаел е тук да живее
в реалност тъй груба и дива
толкоз нещастна и все пак красива
съдба...
© Дилян Георгиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
