24 ene 2017, 11:51

Белоцветни вишни

1.3K 0 0

Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър,
обагрен нежно в бяло-розов цвят.
По малките пътечки - хора,
вплетени ръце във фирт и смях.
В главата чувам песента на птици,
току що пристигнали от Юг.
Клоните на вишните покрили,
сякаш те сами издават звук.
Обличам се нетърпеива,
да се шмугна в този светъл блян.
Усещам, че ще съм щастлива,
веднага щом отида там.
И ето ме на пейката любима,
като дрогирана от този аромат.
Топло слънце кожата ми милва.
Пролет е! И още как ?!
Заслушана дочувам как пчелите,
влюбени, танцуват с вишневият цвят.
Тяхната любов е кратка и момента,
докато вятърът не им отнеме този танц.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Атанасова Todos los derechos reservados

:)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...