Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър,
обагрен нежно в бяло-розов цвят.
По малките пътечки - хора,
вплетени ръце във фирт и смях.
В главата чувам песента на птици,
току що пристигнали от Юг.
Клоните на вишните покрили,
сякаш те сами издават звук.
Обличам се нетърпеива,
да се шмугна в този светъл блян.
Усещам, че ще съм щастлива,
веднага щом отида там.
И ето ме на пейката любима,
като дрогирана от този аромат.
Топло слънце кожата ми милва.
Пролет е! И още как ?!
Заслушана дочувам как пчелите,
влюбени, танцуват с вишневият цвят.
Тяхната любов е кратка и момента,
докато вятърът не им отнеме този танц.