24 янв. 2017 г., 11:51

Белоцветни вишни

1.3K 0 0

Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър,
обагрен нежно в бяло-розов цвят.
По малките пътечки - хора,
вплетени ръце във фирт и смях.
В главата чувам песента на птици,
току що пристигнали от Юг.
Клоните на вишните покрили,
сякаш те сами издават звук.
Обличам се нетърпеива,
да се шмугна в този светъл блян.
Усещам, че ще съм щастлива,
веднага щом отида там.
И ето ме на пейката любима,
като дрогирана от този аромат.
Топло слънце кожата ми милва.
Пролет е! И още как ?!
Заслушана дочувам как пчелите,
влюбени, танцуват с вишневият цвят.
Тяхната любов е кратка и момента,
докато вятърът не им отнеме този танц.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Атанасова Все права защищены

:)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...