Jan 24, 2017, 11:51 AM

Белоцветни вишни

1.3K 0 0

Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър,
обагрен нежно в бяло-розов цвят.
По малките пътечки - хора,
вплетени ръце във фирт и смях.
В главата чувам песента на птици,
току що пристигнали от Юг.
Клоните на вишните покрили,
сякаш те сами издават звук.
Обличам се нетърпеива,
да се шмугна в този светъл блян.
Усещам, че ще съм щастлива,
веднага щом отида там.
И ето ме на пейката любима,
като дрогирана от този аромат.
Топло слънце кожата ми милва.
Пролет е! И още как ?!
Заслушана дочувам как пчелите,
влюбени, танцуват с вишневият цвят.
Тяхната любов е кратка и момента,
докато вятърът не им отнеме този танц.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Атанасова All rights reserved.

:)

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...