24.01.2017 г., 11:51

Белоцветни вишни

1.3K 0 0

Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър,
обагрен нежно в бяло-розов цвят.
По малките пътечки - хора,
вплетени ръце във фирт и смях.
В главата чувам песента на птици,
току що пристигнали от Юг.
Клоните на вишните покрили,
сякаш те сами издават звук.
Обличам се нетърпеива,
да се шмугна в този светъл блян.
Усещам, че ще съм щастлива,
веднага щом отида там.
И ето ме на пейката любима,
като дрогирана от този аромат.
Топло слънце кожата ми милва.
Пролет е! И още как ?!
Заслушана дочувам как пчелите,
влюбени, танцуват с вишневият цвят.
Тяхната любов е кратка и момента,
докато вятърът не им отнеме този танц.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Атанасова Всички права запазени

:)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...