15 ene 2021, 18:42

Белоснежко 

  Poesía » Para niños
1132 6 19

Цяла нощ навън валя, 

бял снежец като перца, 

валс танцува, песни пя

в двора, чак до сутринта.

После, силно простуден,

си полегна изморен, 

в преспи гиздави и бели,

пухени като къдели.

 

В час тъй снежен, мразовит,

Митко, с шал дебел увит, 

бързо в двора долетя,

с възглас. "Има сняг. Ура!"

Снежни топки две направи

и така ги той постави,

че от близо и далеч,

заприлича на човек.

Да, но нещо май му липсва.

Що ли? – Митко се сащисва.

Изведнъж на глас прозря.

"Мале! Няма си глава!"

Сръчно трета залепи,

сложи и очи, уши, 

морков турна вместо нос

и усмивчица, с любов.

С тенджера вместо калпак, 

и в ръка – пробит черпак,

стана Снежкото студен

белоснежен манекен.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??