Белоснежко
Цяла нощ навън валя,
бял снежец като перца,
валс танцува, песни пя
в двора, чак до сутринта.
После, силно простуден,
си полегна изморен,
в преспи гиздави и бели,
пухени като къдели.
В час тъй снежен, мразовит,
Митко, с шал дебел увит,
бързо в двора долетя,
с възглас. "Има сняг. Ура!"
Снежни топки две направи
и така ги той постави,
че от близо и далеч,
заприлича на човек.
Да, но нещо май му липсва.
Що ли? – Митко се сащисва.
Изведнъж на глас прозря.
"Мале! Няма си глава!"
Сръчно трета залепи,
сложи и очи, уши,
морков турна вместо нос
и усмивчица, с любов.
С тенджера вместо калпак,
и в ръка – пробит черпак,
стана Снежкото студен
белоснежен манекен.
© Таня Мезева All rights reserved.
