Белоснежна красота
Белоснежна, белоснежна,
белоснежна красота!...
И полетата безбрежни
ми навяват самота.
В планината, на високо,
тя е стигнала върха
и във четири посоки
разпилява си дъха.
От отрупаните клони
на дърветата със сняг
снегопадчета се ронят
по вълшебен нечий знак.
Заскрежените ни струни
на душите вече спят.
Пролетта ще ги разбуни
с нова сила да звучат.
И отново ще разцъфнат
клони в бухналия цвят,
а ветрец ще носи дъх на
Божията благодат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
