Белоснежна, белоснежна,
белоснежна красота!...
И полетата безбрежни
ми навяват самота.
В планината, на високо,
тя е стигнала върха
и във четири посоки
разпилява си дъха.
От отрупаните клони
на дърветата със сняг
снегопадчета се ронят
по вълшебен нечий знак.
Заскрежените ни струни
на душите вече спят.
Пролетта ще ги разбуни
с нова сила да звучат.
И отново ще разцъфнат
клони в бухналия цвят,
а ветрец ще носи дъх на
Божията благодат.
© Иван Христов Всички права запазени
Поздрави за бялото песенно настроение!!!Wali/Виолета Томава/