Белоснежна, белоснежна,
белоснежна красота!...
И полетата безбрежни
ми навяват самота.
В планината, на високо,
тя е стигнала върха
и във четири посоки
разпилява си дъха.
От отрупаните клони
на дърветата със сняг
снегопадчета се ронят
по вълшебен нечий знак.
Заскрежените ни струни
на душите вече спят.
Пролетта ще ги разбуни
с нова сила да звучат.
И отново ще разцъфнат
клони в бухналия цвят,
а ветрец ще носи дъх на
Божията благодат.
© Иван Христов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
