12 ago 2006, 14:22

Белоснежна тишина

  Poesía
1.6K 0 5
Белоснежна тишина
Весела Кънчева

Дърветата самотни
се покриха със снежинки.
И бавно белоснежките
ги омагьосъха във тишина...

И развълнува се гората
белоснежна приказно,
като че снежната любов
при нея бе дошла...

А тишината около дърветата
напомняше ни само
за тайнството
на чистата любов и красота!

Дърветата искряха
като сребърни,и сякаш
потънали те бяха в сън
приказен и белоснежен!

10.02.2006г.
София, България

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и на мен този стих ми най-хареса
    ...
    стихът не трябва да се мисли,
    а просто да извира от душата...
    тогава ще докосне всички
  • Мила Гери, здравей и благодаря за хубавите думи. Аз публикувам по 3 стиха на ден, не защото съм ги написала и трите за един ден, те са написани отдавна, най-долу е указана датата, а понеже само по 3 може дневно. Знам, че не всички са добри, но сега прохождам, както се казва, така, че вашите отзиви значат много за мен. Блаогодаря ти.
    с усмивки слънчеви и летни
    Веси
  • Това, според мен, е най-добрата ти творба до този момент.Значи, можеш да пишеш и хубави творби. Запомни! Не е важно всеки ден да публикуваш 3 стиха, важното е да са на ниво. Сигурно четеш коментарите под чуждите творби. Учи се от тях. Щом има коментари, значи стиховете вълнуват...

    Много приятно ме изненада.Продължавай в същия дух!
  • На Беложнежка много слънчеви усмивки! Веси
  • Белоснежни усмивки от мен!
    Поздравче!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....