12.08.2006 г., 14:22

Белоснежна тишина

1.6K 0 5
Белоснежна тишина
Весела Кънчева

Дърветата самотни
се покриха със снежинки.
И бавно белоснежките
ги омагьосъха във тишина...

И развълнува се гората
белоснежна приказно,
като че снежната любов
при нея бе дошла...

А тишината около дърветата
напомняше ни само
за тайнството
на чистата любов и красота!

Дърветата искряха
като сребърни,и сякаш
потънали те бяха в сън
приказен и белоснежен!

10.02.2006г.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и на мен този стих ми най-хареса
    ...
    стихът не трябва да се мисли,
    а просто да извира от душата...
    тогава ще докосне всички
  • Мила Гери, здравей и благодаря за хубавите думи. Аз публикувам по 3 стиха на ден, не защото съм ги написала и трите за един ден, те са написани отдавна, най-долу е указана датата, а понеже само по 3 може дневно. Знам, че не всички са добри, но сега прохождам, както се казва, така, че вашите отзиви значат много за мен. Блаогодаря ти.
    с усмивки слънчеви и летни
    Веси
  • Това, според мен, е най-добрата ти творба до този момент.Значи, можеш да пишеш и хубави творби. Запомни! Не е важно всеки ден да публикуваш 3 стиха, важното е да са на ниво. Сигурно четеш коментарите под чуждите творби. Учи се от тях. Щом има коментари, значи стиховете вълнуват...

    Много приятно ме изненада.Продължавай в същия дух!
  • На Беложнежка много слънчеви усмивки! Веси
  • Белоснежни усмивки от мен!
    Поздравче!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...