12.08.2006 г., 14:22

Белоснежна тишина

1.6K 0 5
Белоснежна тишина
Весела Кънчева

Дърветата самотни
се покриха със снежинки.
И бавно белоснежките
ги омагьосъха във тишина...

И развълнува се гората
белоснежна приказно,
като че снежната любов
при нея бе дошла...

А тишината около дърветата
напомняше ни само
за тайнството
на чистата любов и красота!

Дърветата искряха
като сребърни,и сякаш
потънали те бяха в сън
приказен и белоснежен!

10.02.2006г.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и на мен този стих ми най-хареса
    ...
    стихът не трябва да се мисли,
    а просто да извира от душата...
    тогава ще докосне всички
  • Мила Гери, здравей и благодаря за хубавите думи. Аз публикувам по 3 стиха на ден, не защото съм ги написала и трите за един ден, те са написани отдавна, най-долу е указана датата, а понеже само по 3 може дневно. Знам, че не всички са добри, но сега прохождам, както се казва, така, че вашите отзиви значат много за мен. Блаогодаря ти.
    с усмивки слънчеви и летни
    Веси
  • Това, според мен, е най-добрата ти творба до този момент.Значи, можеш да пишеш и хубави творби. Запомни! Не е важно всеки ден да публикуваш 3 стиха, важното е да са на ниво. Сигурно четеш коментарите под чуждите творби. Учи се от тях. Щом има коментари, значи стиховете вълнуват...

    Много приятно ме изненада.Продължавай в същия дух!
  • На Беложнежка много слънчеви усмивки! Веси
  • Белоснежни усмивки от мен!
    Поздравче!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...