12 abr 2013, 16:16  

Beloved (по Тони Морисън) 

  Poesía » Otra
1173 0 10


Навярно ще поникнеш като цвете

в градината на празното ми чакане

от онова безименното „двете“,

от спомена за първото зачатие.

 

Ще влезеш във света ми, още болен,

продран от страхове и малодушие,

ще го съшиеш – спомен подир спомен

и ей така по детски ще го гушнеш.

 

Ще му попееш тихичко на рамо,

приспивайки вините непростените,

тъй както могат да прощават само

почти родените, почти родените…

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пак много силен стих и пак финал, който отвява... "Както могат да прощават само почти родените"... Пустото прощаване... май наистина непосилна работа.
  • Харесах!Много!
  • И този стих поникна като цвете
    в градината на празното ми чакане...

    Липсваш. Благодаря за това топло стихотворение!
    .
  • Благодаря ви.
    Джуд, на теб най-много
  • Прекрасна е поезията ти... казвал съм ти го и преди
  • Много силен и хубав стих!
    Поздрави!
  • Страхотно! Адмирации, Роси, за таланта!
  • Липсват ми твойте стихове, Роси... чудесни се...
    А това, че толкова малко хора са се спрели тук... не говори добре за потребителите на този сайт, но явно са заети да си задигат празни чували един на друг...
    Поздрави за поредното бисерче в короната на безспорния ти талант.
  • Страхотно... втори път
  • Страхотно!
Propuestas
: ??:??