Beloved (по Тони Морисън)
Навярно ще поникнеш като цвете
в градината на празното ми чакане
от онова безименното „двете“,
от спомена за първото зачатие.
Ще влезеш във света ми, още болен,
продран от страхове и малодушие,
ще го съшиеш – спомен подир спомен
и ей така по детски ще го гушнеш.
Ще му попееш тихичко на рамо,
приспивайки вините непростените,
тъй както могат да прощават само
почти родените, почти родените…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
