Beloved (по Тони Морисън)
Навярно ще поникнеш като цвете
в градината на празното ми чакане
от онова безименното „двете“,
от спомена за първото зачатие.
Ще влезеш във света ми, още болен,
продран от страхове и малодушие,
ще го съшиеш – спомен подир спомен
и ей така по детски ще го гушнеш.
Ще му попееш тихичко на рамо,
приспивайки вините непростените,
тъй както могат да прощават само
почти родените, почти родените…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Все права защищены
