Белязан

2 feb 2021, 14:46

Poesía

743 7 13

Танцуват мислите ни в синьото на здрача,
рисуват йероглифи и мълчат,
а в тишината им, нощта отново плаче,
от тайните сълзите и болят.
Но танцът е омаен и не спира,
подвластен си на този ритъм див.
Веднъж целуне ли те самодива,
завинаги си дъжд горчив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Белязан

Искате да прочетете повече?

Propuestas