2.02.2021 г., 14:46

Белязан

882 7 13

Танцуват мислите ни в синьото на здрача,
рисуват йероглифи и мълчат,
а в тишината им, нощта отново плаче,
от тайните сълзите и болят.
Но танцът е омаен и не спира,
подвластен си на този ритъм див.
Веднъж целуне ли те самодива,
завинаги си дъжд горчив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се съмнявам, че филмът ти, е бил прекрасен и жалко, че е невъзможно да го видя
  • Танцуват мислите ни в синьото на здрача,
    рисуват йероглифи и мълчат...
    Прекрасно ! Изгледах цял филм !
    Поздрави за творбата !
  • Да, самодивите, мислителю, жаждата ни за притежание. Всеки в себе си има своите самодиви, кумири, богове - в жаждата си за притежаване, ставаме притежание.И боли.
    Стрейнджър, виждаш думите ми, значи не съм сляпа. Благодаря ти!
    Аладин, Hathor, Скитнице, благодаря ви! И да, този смисъл също е верен.
    Гедеоне, вземи нарисувай най-после картина, дай живот и не го отнемай
    Патрисиа, паленка, dansyto, Латинка, Елка, благодаря ви за изказаните впечатления и за вниманието, което сте ми подарили
    Анита, това е много висока оценка, силно се надявам да успявам точно в това. Благодаря ти!
  • Чувство на обреченост...
    Имаш способността да докосваш с думи. Усещам ги дълго след прочита.
  • Много ми хареса!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...