Белязан с копнеж! На него подвластен –

спокойно понася въпроси, капризи.

Задръжките стават ненужни, неясни.

Притихнал съблича бялата риза. 

С целувки събужда душата ѝ дива.

Телата танцуват по приказен път.

Луната безмълвна ги гледа игриво.

Времето спира, изчезва светът.

Белязана с огън! На него подвластна

тя с трепет приема любовни сюрпризи.

Дарил на очите ѝ утринен блясък –

усмихнат облича той бялата риза.