Белязан с копнеж! На него подвластен -

спокойно понася въпроси, капризи...

Спирачките стават ненужни, неясни.

Притихнал съблича бялата риза. 

С целувки събужда душата й дива.

Телата танцуват по приказен път.

Луната безмълвна ги гледа игриво.

Времето спира, изчезва светът.

Белязана с огън! На него подвластна

тя с трепет приема любовни сюрпризи.

Дарил на очите й утринен блясък - 

усмихнат облича той бялата риза.