Беседа със смъртта

Може би бяхме безумно щастливи,

може би грях е това...

Самата Смърт дори ни завидя,

протегна към нас костелива ръка...

- Почакай, стара вещице, ела,

вземи на заем мойте очила,

огледай се и виж,

поразсъждавай върху своите дела.

Скъперници и егоисти от нищо не се трогват

и мислят само как да се замогнат.

А ти се разхождаш с косата

и спираш често пред вратата

на някой несретник, поет.

Понякога дори избираш невинните, чисти деца.

Самотна си и тъжна, Смърт,

изглежда затова си тъй жестока.

Ела, почакай, поседни,

послушай песен за любов...

Кой знае - може да решиш

призовката да отмениш,

за влюбените да отложиш срока.