Feb 15, 2012, 7:52 PM

Беседа със смъртта 

  Poetry » Love
549 0 0

Може би бяхме безумно щастливи,

може би грях е това...

Самата Смърт дори ни завидя,

протегна към нас костелива ръка...

 

- Почакай, стара вещице, ела,

вземи на заем мойте очила,

огледай се и виж,

поразсъждавай върху своите дела.

 

Скъперници и егоисти от нищо не се трогват

и мислят само как да се замогнат.

А ти се разхождаш с косата

и спираш често пред вратата

на някой несретник, поет.

Понякога дори избираш невинните, чисти деца.

 

Самотна си и тъжна, Смърт,

изглежда затова си тъй жестока.

Ела, почакай, поседни,

послушай песен за любов...

 

Кой знае - може да решиш

призовката да отмениш,

за влюбените да отложиш срока.

© Наташа Биразова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??