Feb 15, 2012, 7:52 PM

Беседа със смъртта

  Poetry » Love
844 0 0

Може би бяхме безумно щастливи,

може би грях е това...

Самата Смърт дори ни завидя,

протегна към нас костелива ръка...

 

- Почакай, стара вещице, ела,

вземи на заем мойте очила,

огледай се и виж,

поразсъждавай върху своите дела.

 

Скъперници и егоисти от нищо не се трогват

и мислят само как да се замогнат.

А ти се разхождаш с косата

и спираш често пред вратата

на някой несретник, поет.

Понякога дори избираш невинните, чисти деца.

 

Самотна си и тъжна, Смърт,

изглежда затова си тъй жестока.

Ела, почакай, поседни,

послушай песен за любов...

 

Кой знае - може да решиш

призовката да отмениш,

за влюбените да отложиш срока.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Биразова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....