15.02.2012 г., 19:52

Беседа със смъртта

843 0 0

Може би бяхме безумно щастливи,

може би грях е това...

Самата Смърт дори ни завидя,

протегна към нас костелива ръка...

 

- Почакай, стара вещице, ела,

вземи на заем мойте очила,

огледай се и виж,

поразсъждавай върху своите дела.

 

Скъперници и егоисти от нищо не се трогват

и мислят само как да се замогнат.

А ти се разхождаш с косата

и спираш често пред вратата

на някой несретник, поет.

Понякога дори избираш невинните, чисти деца.

 

Самотна си и тъжна, Смърт,

изглежда затова си тъй жестока.

Ела, почакай, поседни,

послушай песен за любов...

 

Кой знае - може да решиш

призовката да отмениш,

за влюбените да отложиш срока.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...