21 may 2008, 14:40

Беше 

  Poesía
832 0 23
      Беше

Не беше грях.
Но и любов не беше.
И влюбена не съм била.
Безумие...
Това ли беше?!
Или голямата самолъжа.
Просто беше...
Отшумя.
Авантюра -
сигурна като пясък
в разтворената ми ръка.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да,равносметка! Прекрасно пишеш, мила Ваня!Обичам да те чета!
  • понякога става и така
    Поздрав!
  • поезия...която те грабва...с лаконичност
    и страхотна емоция...с обич, мила Иванка.
  • Беше...
  • Поздравявам те!Стихът е великолепен!
  • Важното е, че е било...А какво е, времето ще покаже...Съгласна съм със Смеш. Прекрасно казано от негова страна.
    Но аз обичам да казвам: Било, каквото било, чакам следващото "беше"...А дали ще бъде "беше", кой ще ми каже!?
    Прекрасен стих, много лек за четене и много богат!
    Сърдечни поздрави!
  • Йеееееееес! Беше ..., не , това е готино, не е "беше" готино!
  • Да, било е...
  • В тоя ред на мисли, сещам се за най-кратката епитафия на неизвестен гроб в Пражко гробище - и тя като заглавието: "Беше"
    Отлично стихо!
    Поздрави!
  • Интересен стих
  • Така се питаме, когато любовта отмине.
    Хареса ми.
    Поздрав, Ваня!
  • Беше и при мен така - голямата самолъжа.Истинско и искрено!Поздрав!
  • то май накрая се оказва, че никой не знае със сигурност какво е било ей богу и аз съм писала едно такова, ама почти същото, чудна работа как понякога казваме нещата по един и същи начин, без да се наговаряме
    искрените ми поздрави, мила
  • Харесах!
  • Ах, тази равносметка!Наистина ме докосна.Поздравления мила Ваня.
    Отдавна съм искала да кажа това.Много ти благодаря.С обич-Джуди
  • и самолъжата е истина...

    поздрав!
  • 6+!!!Прегръдки
  • Ауу!Точно попадениеПоздрави!
  • Жегна ме!...
  • "голямата самолъжа"... да... познато


    "Авантюра -
    сигурна като пясък
    в разтворената ми ръка."...


    винаги остават песъчинки по пръстите дори на разтворена ръка... и вече зависи накъде ще ги отвее вятърът... много често в очите и душите и продължават да стържат и подсказват... а нашият организъм се бори с тях като с чуждо тяло и много често инфекцията е неизбежна...... а пък може да си имаш ракла за такива песъчинки и там те да светят като скъпоценни камъни... останали само те бисерчетата... а прахта отнесена от ръката ти- отсята "самолъжа"...


    ....
  • Трепна ми...!
  • Страшно! Много истинско!
  • Много близък до мен стих, мила Ваня!Докосна ме!Поздрав от сърце
Propuestas
: ??:??