Беше хубаво във дните детски –

дни безгрижни, вдъхновени, волни,

беше хубаво с приятели съседски

да играете така свободни...

Беше хубаво, когато се събудиш,

да не мислиш за пари и сметки,

а без минутка повече да губиш,

да излизаш и се връщаш със подметки,

скъсани от тичане безкрайно

в гонене на топка парцалива...

Беше хубаво и приказно... омайно

да усещаш, че душата ти е жива,

че е жадна тя за приключения –

за къпане непозволено във реката,

за импровизирана колиба на поляната

и за пикници с другари сред гората!

Беше хубаво да се катериш по дървото,

въпреки че кара ти се баба,

беше хубаво да знаеш, че каквото

и да правиш, тя ще ти прощава...

Беше хубаво да бъдеш безразсъден –

за подвизи със пламък неугаснал,

беше хубаво... и пак ще бъде –

забрави за миг, че си пораснал!