Затичах се по лунната пътека
звездите с длани да докосна,
а тя се стелеше пред мен тъй мека,
тревата във зори, тревата росна.
Погалих я с нозете боси
и в ласките открих любов,
как къс по къс светът от нея носи
и пълни като чаши в нас живота нов.
Очи затварям, за да вкуся
минутите на нежния екстаз,
усмивка трепва, вместо да се муся,
и чувам стон от залива на южен плаж. ...