Беше ли този свят мой

4.08.2009 г., 0:35 ч.

Поезия

3.3 / 3

541 0 0

Затичах се по лунната пътека
звездите с длани да докосна,
а тя се стелеше пред мен тъй мека,
тревата във зори, тревата росна.
Погалих я с нозете боси
и в ласките открих любов,
как къс по къс светът от нея носи
и пълни като чаши в нас живота нов.
Очи затварям, за да вкуся
минутите на нежния екстаз,
усмивка трепва, вместо да се муся,
и чувам стон от залива на южен плаж. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

През портите на времето
Отрова

Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...
Разпродажба на спомени

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
С очи на сираче

Мечтата си сложи лилаво червило, обу си обувките жълти мечтата и нервно излъга: – Ще ида за вино, на...

Още произведения »