Беше ли този свят мой

Затичах се по лунната пътека

звездите с длани да докосна,

а тя се стелеше пред мен тъй мека,

тревата във зори, тревата росна.

Погалих я с нозете боси

и в ласките открих любов,

как къс по къс светът от нея носи

и пълни като чаши в нас живота нов.

Очи затварям, за да вкуся

минутите на нежния екстаз,

усмивка трепва, вместо да се муся,

и чувам стон от залива на южен плаж.

На пясъка се сляхме със целувка

безмълвни в порив и без свян,

забравили за грешки и преструвки,

без чувства за вина или пък срам.

Събудих се, но ти изчезна

пред мен като картина сред мъгла,

очите търкам в тази бездна

от реални недовършени неща.