Беше тя една,
несравнима,
непоколебима,
изгубена между двата свята,
душа блуждаеща и преходна,
търсеща покой в спарената шума,
таз шума, по-жива от идващото пладне.
Бродеше тя измежду сухите листаци,
бродеше ли бродеше,
със стихващ полет
сред жарките лъчи.
© Мирослав Коцев Todos los derechos reservados
туй, що никой няма,
и бързо аз разбрах,
че тук ще пиша,
пък каквото ще
да става.
Не обичам бели стихове попринцип,
но Твоите зарадваха ме много,
измених аз на своите привички,
които спазвах страшно строго
Сега те моля пламенно, смирено,
ако искаш още щастие да даваш,
още ти пиши необикновено,
защото с всеки стих поет ще ставаш!