13.04.2011 г., 20:53

Беше тя една

602 0 1

Беше тя една,

несравнима,

непоколебима,

изгубена  между двата свята,

душа блуждаеща и преходна,

търсеща покой в спарената шума,

таз шума, по-жива от идващото пладне.

Бродеше тя измежду сухите листаци,

бродеше ли бродеше,

със стихващ полет

сред  жарките лъчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Коцев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Във Твоя стих видях
    туй, що никой няма,
    и бързо аз разбрах,
    че тук ще пиша,
    пък каквото ще
    да става.

    Не обичам бели стихове попринцип,
    но Твоите зарадваха ме много,
    измених аз на своите привички,
    които спазвах страшно строго

    Сега те моля пламенно, смирено,
    ако искаш още щастие да даваш,
    още ти пиши необикновено,
    защото с всеки стих поет ще ставаш!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...