Беше тя една

Poetry » Blank verse

608 0 1

Беше тя една,

несравнима,

непоколебима,

изгубена между двата свята,

душа блуждаеща и преходна,

търсеща покой в спарената шума,

таз шума, по-жива от идващото пладне.

Бродеше тя измежду сухите листаци,

бродеше ли бродеше,

със стихващ полет

сред жарките лъчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aia93 (Ая)

Във Твоя стих видях
туй, що никой няма,
и бързо аз разбрах,
че тук ще пиша,
пък каквото ще
да става.

Не обичам бели стихове попринцип,
но Твоите зарадваха ме много,
измених аз на своите привички,
които спазвах страшно строго

Сега те моля пламенно, смирено,
ако искаш още щастие да даваш,
още ти пиши необикновено,
защото с всеки стих поет ще ставаш!

2013-05-15T22:08:20+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0