15 nov 2024, 23:39

Беше юли 

  Poesía » Verso libre
134 0 1

Беше юли, лято беше!

Жаркото слънце още от ранни зори напичаше.

Нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен.

В далечината силуетът ѝ се приближаваше.

Очите бяха омайни, загадъчни, разбиращи всичко.

Дълбочината на погледа ѝ сякаш бе побрал цялата вселена.

Това бяха очи, които никога няма да забравя.

 

© Венцислав Соколов Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  122 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изпратете и писмо. Това не е поезия, а проза, и няма нищо общо със свободния стих. 👍
Propuestas
: ??:??