Беше юли
593
0
0
Беше юли, лято беше!
Жаркото слънце още от ранни зори напичаше.
Нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен.
В далечината силуетът ѝ се приближаваше.
Очите бяха омайни, загадъчни, разбиращи всичко.
Дълбочината на погледа ѝ сякаш бе побрал цялата вселена.
Това бяха очи, които никога няма да забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Соколов Всички права запазени
