15.11.2024 г., 23:39 ч.

Беше юли 

  Поезия » Свободен стих
32 0 0

Беше юли, лято беше!

Жаркото слънце още от ранни зори напичаше.

Нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен.

В далечината силуетът ѝ се приближаваше.

Очите бяха омайни, загадъчни, разбиращи всичко.

Дълбочината на погледа ѝ сякаш бе побрал цялата вселена.

Това бяха очи, които никога няма да забравя.

 

© Венцислав Соколов Всички права запазени

Произведението е включено в:
  22 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??