7 abr 2012, 23:02

Без...

  Poesía
1.3K 0 4

 

 

Песен
и просешка шепа,
пълна със студ.
Лакирани погледи
на самотници
в повратна съдба
на доказано луд,
луд свят, скрил се
на топло под потника
на всеки, блуждаещ
в миманса на времето.

Времето-нищо.

Черно-бели цветя
разцъфтели при третия опит
в безсъние нищят нощта
и чакат снега да ги стопли.

Времето-нищо.

Времето-нищо е сълза,
сълза, преплетена в песен.
Песен, която аз пея
хиляди пъти,
когато те няма...

Времето-нищо без теб.

 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...