Без...
Песен
и просешка шепа,
пълна със студ.
Лакирани погледи
на самотници
в повратна съдба
на доказано луд,
луд свят, скрил се
на топло под потника
на всеки, блуждаещ
в миманса на времето.
Времето-нищо.
Черно-бели цветя
разцъфтели при третия опит
в безсъние нищят нощта
и чакат снега да ги стопли.
Времето-нищо.
Времето-нищо е сълза,
сълза, преплетена в песен.
Песен, която аз пея
хиляди пъти,
когато те няма...
Времето-нищо без теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
