Песен
и просешка шепа,
пълна със студ.
Лакирани погледи
на самотници
в повратна съдба
на доказано луд,
луд свят, скрил се
на топло под потника
на всеки, блуждаещ
в миманса на времето.
Времето-нищо.
Черно-бели цветя
разцъфтели при третия опит
в безсъние нищят нощта
и чакат снега да ги стопли.
Времето-нищо.
Времето-нищо е сълза,
сълза, преплетена в песен.
Песен, която аз пея
хиляди пъти,
когато те няма...
Времето-нищо без теб.
© Найден Найденов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
