8 ago 2013, 17:17

Без 

  Poesía » De amor
487 0 1

С връх на карфица обирам пепел от клечка кибрит.


По спомен сглобявам: къде точно беше пропит?

Пак давя съня си в надежди, без грях,
а буря от спомени вкарва в очите ми прах.

За снежните преспи чакам в моето голо поле.

Обикнах да пазя дъха ти със мене, но не...
не искам да мразя всяко утре и днес.

Помолих за отговор: разумът каза ми "Без!".

© Кармина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??