С връх на карфица обирам пепел от клечка кибрит.
По спомен сглобявам: къде точно беше пропит?
Пак давя съня си в надежди, без грях,
а буря от спомени вкарва в очите ми прах.
За снежните преспи чакам в моето голо поле.
Обикнах да пазя дъха ти със мене, но не...
не искам да мразя всяко утре и днес.
Помолих за отговор: разумът каза ми "Без!".