8.08.2013 г., 17:17 ч.

Без 

  Поезия » Любовна
479 0 1

С връх на карфица обирам пепел от клечка кибрит.


По спомен сглобявам: къде точно беше пропит?

Пак давя съня си в надежди, без грях,
а буря от спомени вкарва в очите ми прах.

За снежните преспи чакам в моето голо поле.

Обикнах да пазя дъха ти със мене, но не...
не искам да мразя всяко утре и днес.

Помолих за отговор: разумът каза ми "Без!".

© Кармина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??