30 jul 2008, 7:51

Без

  Poesía
795 0 11
 

* * *

 

Небето се стовари

на моите рамене,

а те са твърде крехки...

Потърсих помощта

на твоите криле,

без да ме е грижа

колко ще съм тежка!

 

Помислих си... Поисках...

Отново да съм жива!

Но въздухът в гърдите

вече не пулсира!

 

* * *

 

 

 

Вчера гледачка надникна

в чашата ми от кафе

и каза, че с тебе ще бъдем

както деня и нощта!

А днес - с моя ден си замина...

Отнесе дори и нощта!

И в празната стая останах

да чакам живот след смъртта!   

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...