Без
* * *
Небето се стовари
на моите рамене,
а те са твърде крехки...
Потърсих помощта
на твоите криле,
без да ме е грижа
колко ще съм тежка!
Помислих си... Поисках...
Отново да съм жива!
Но въздухът в гърдите
вече не пулсира!
* * *
Вчера гледачка надникна
в чашата ми от кафе
и каза, че с тебе ще бъдем
както деня и нощта!
А днес - с моя ден си замина...
Отнесе дори и нощта!
И в празната стая останах
да чакам живот след смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
