Без

Poetry

791 0 11

* * *

Небето се стовари

на моите рамене,

а те са твърде крехки...

Потърсих помощта

на твоите криле,

без да ме е грижа

колко ще съм тежка!

Помислих си... Поисках...

Отново да съм жива!

Но въздухът в гърдите

вече не пулсира!

* * *

Вчера гледачка надникна

в чашата ми от кафе

и каза, че с тебе ще бъдем

както деня и нощта!

А днес - с моя ден си замина...

Отнесе дори и нощта!

И в празната стая останах

да чакам живот след смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

тъжна красота....
поздрави!!!

2008-07-31T22:36:23+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Много свидно е написано, браво - поздрав с една мисъл - не помня кой ябеше поместиил в сайта:"Животът е изкуство да умираш, убивайки завинаги смъртта".

2008-07-31T20:33:36+03:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Искрено пишеш, отвътре. Поздрави, градска!

2008-07-31T16:40:01+03:00
alex_ucho (Алекс учо)

Тъжно но хубаво-поздрави!!!!!!

2008-07-31T05:09:39+03:00
враната (Маргарита Василева)

Много силно!!!!!!!!!

2008-07-30T23:48:14+03:00