Jul 30, 2008, 7:51 AM

Без 

  Poetry
634 0 11
 

* * *

 

Небето се стовари

на моите рамене,

а те са твърде крехки...

Потърсих помощта

на твоите криле,

без да ме е грижа

колко ще съм тежка!

 

Помислих си... Поисках...

Отново да съм жива!

Но въздухът в гърдите

вече не пулсира!

 

* * *

 

 

 

Вчера гледачка надникна

в чашата ми от кафе

и каза, че с тебе ще бъдем

както деня и нощта!

А днес - с моя ден си замина...

Отнесе дори и нощта!

И в празната стая останах

да чакам живот след смъртта!   

 

 

 

 

 

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??