Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия,
безкръвни и безцветни до безбожност.
И кръста на послушното разпятие,
със дата на смъртта - тире - отложена.
Безскрупулна, безсрамна и безжалостна
рисунка от дъската на живота.
Една съдба, изгубена във хаоса
на филм без думи, короновал злото.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados