Без
Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия,
безкръвни и безцветни до безбожност.
И кръста на послушното разпятие,
със дата на смъртта - тире - отложена.
Безскрупулна, безсрамна и безжалостна
рисунка от дъската на живота.
Една съдба, изгубена във хаоса
на филм без думи, короновал злото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
