27 oct 2024, 19:11

Без блясък

  Poesía » Otra
490 0 0

И се отказах да блестя ,

защото блясъкът ми дразнел .

Приемах сивотата на деня ,

общувах с хора без души ,

със хора празни .

В един кашон прибрах 

и дрехите си цветни ,

и смеха си ,

завих блестящите си

спомени ,

цветя изкорених ,

прибрах във черни пликове

блестящите си картички .

Сърцето си изкрящо 

скрих

зад каменни огради .

Тогава в унисон 

със мен 

Луната,Слънцето

зад черни облаци

прибраха се .

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...