27.10.2024 г., 19:11

Без блясък

484 0 0

И се отказах да блестя ,

защото блясъкът ми дразнел .

Приемах сивотата на деня ,

общувах с хора без души ,

със хора празни .

В един кашон прибрах 

и дрехите си цветни ,

и смеха си ,

завих блестящите си

спомени ,

цветя изкорених ,

прибрах във черни пликове

блестящите си картички .

Сърцето си изкрящо 

скрих

зад каменни огради .

Тогава в унисон 

със мен 

Луната,Слънцето

зад черни облаци

прибраха се .

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...