27.10.2024 г., 19:11

Без блясък

479 0 0

И се отказах да блестя ,

защото блясъкът ми дразнел .

Приемах сивотата на деня ,

общувах с хора без души ,

със хора празни .

В един кашон прибрах 

и дрехите си цветни ,

и смеха си ,

завих блестящите си

спомени ,

цветя изкорених ,

прибрах във черни пликове

блестящите си картички .

Сърцето си изкрящо 

скрих

зад каменни огради .

Тогава в унисон 

със мен 

Луната,Слънцето

зад черни облаци

прибраха се .

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...