Oct 27, 2024, 7:11 PM

Без блясък

  Poetry » Other
480 0 0

И се отказах да блестя ,

защото блясъкът ми дразнел .

Приемах сивотата на деня ,

общувах с хора без души ,

със хора празни .

В един кашон прибрах 

и дрехите си цветни ,

и смеха си ,

завих блестящите си

спомени ,

цветя изкорених ,

прибрах във черни пликове

блестящите си картички .

Сърцето си изкрящо 

скрих

зад каменни огради .

Тогава в унисон 

със мен 

Луната,Слънцето

зад черни облаци

прибраха се .

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...