Oct 27, 2024, 7:11 PM

Без блясък

  Poetry » Other
486 0 0

И се отказах да блестя ,

защото блясъкът ми дразнел .

Приемах сивотата на деня ,

общувах с хора без души ,

със хора празни .

В един кашон прибрах 

и дрехите си цветни ,

и смеха си ,

завих блестящите си

спомени ,

цветя изкорених ,

прибрах във черни пликове

блестящите си картички .

Сърцето си изкрящо 

скрих

зад каменни огради .

Тогава в унисон 

със мен 

Луната,Слънцето

зад черни облаци

прибраха се .

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...