И се отказах да блестя ,
защото блясъкът ми дразнел .
Приемах сивотата на деня ,
общувах с хора без души ,
със хора празни .
В един кашон прибрах
и дрехите си цветни ,
и смеха си ,
завих блестящите си
спомени ,
цветя изкорених ,
прибрах във черни пликове
блестящите си картички .
Сърцето си изкрящо
скрих
зад каменни огради .
Тогава в унисон
със мен
Луната,Слънцето
зад черни облаци
прибраха се .
© Jivka Koleva Все права защищены